***

има дни
които потъват

едно дъно
по-надълбоко

 

***

щом развърже
възлите на пътя

той е дълъг
само крачка

 

***

колко камъни
имам наум

една планина
да издигна

 

***

имате ли
огънче

за тялото
кибритено

 

***

изигра себе си
естествено

на излизане се спъна
в прага

 

***

скъса струни
вътрешния глас

пием чай
и си мълчиме

 

***

цветята
за продан

растат
отрязани

 

***

честит рожден ден
пандора

купих ти нова
кутия

 

***

тежи в корема ти
утробен камък

каквото си изпял
пресъхва

което премълчиш
остава

 

***

отряза
ръката си

за да я вдигне
по-високо

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *