талантът
да се самоубиеш –

това е
истинската поезия

 

***
жива си по две причини –

първата е бог

във втората
сме заедно

 

***
няма смисъл –
колите им са истински

но не и поезията

си каза бог
и взриви вселената

 

***
животът е
безкраен

нека наричаме
смъртта
с истинските й имена

 

помниш ли
как се запознахме

във века в който
лудите никога не спят

но винаги сънуват
че са заедно

 

***
в ръцете на нощта
времето винаги е никога

на небето
някой помни –

ние всички сме деца на смъртта

 

сам

единственият начин
да умреш

е да обичаш

 

***
искам да разменим сърцата си
да изпитаме болката отново

за да разберем
как по дяволите

да умрем заедно

 

***
тишината живее в тялото

впила е корените си
и препуска
през поляните на смъртта

сърцето
броди като призрак

то е приятел без покана

смее се само
и търси
твоята снимка

 

***
сърцето е обвито
в тиха мъгла

чува се музика
от погребение

слънцето извършва
двойно убийство

 

***
недей да мислиш

вместо това
обичай

тихо говореше убиецът

 

аз и ти
създадохме света

любовта го предаде

а бог понесе болката

 

под нас
скалите повтарят името ти
бреговете спряха своята игра

нощта лежи уморена до самотата
любовта ги запали

някъде далеч
морето се гони с живота
и му крещи –

няма смисъл от всичко това

щом теб вече те няма

 

умираме

очи в очи
с бог

сърце в сърце
със смъртта

ще се видим отвъд

 

***
когато
любовта се превърне в чиста наука

ще се целуваме с бог
скрити в килера

труповете ще ходят на опера
и на балет

вечер градът ще е красив

всички ще чакат
да възкръсне
фантомът на поезията

 

фантомът на поезията

тайната на сърцето
е написана с кръв –

аз съм
най-красивият психопат

 

in memoriam

всички те мислят за поет

а всъщност
ти отдавна си мъртъв

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *