така те обичам

когато те гледам в очите
виждам само
своите мъртви родители
които ще обичам
винаги
повече от живота си
в който
никога не успях
да ги срещна

 

кукери

в дома за сираци
големите вечно ни плашеха
че ще дойдат кукерите
и ще изгонят от нас
злите духове
изобщо не дойдоха
и сега когато
минават покрай нас
през зимата
никога не стигаме
до тези
които ни обичат
защото се страхуваме
от себе си

 

влизаш в сънищата ми
целият покрит с мехури
като фреди крюгер
който трябва да бъде кошмар
и да не се събудя повече
а аз
се усмихвам
защото
вярвам че си изгорял
от любовта си
към мен

 

старост

искаме пак да направим
заедно снежен човек
но нарочно изпитваме страх
че е възможно да се разболеем
за да вярваме още
че вън
времето е по-студено
от спомена без детство
вътре в нас

 

непушачи

влюбвам се в теб
като отдавна излязла
от мода
клечка кибрит
която още се моли
за пламък
в сърцето ти
заето
от запалка

 

урна за щастие

откакто те изпепелих
държа
праха на сърцето ти
на дъното
на кутия от скъпо кафе
което още мирише
никога не заспиваш
напълно

 

***
цветовете изяждат
лицата
на снимките
които искат
да е черно бяла
любовта им
за да са сигурни
че наистина
ги е заснело
времето

 

***
                      На В.П.

мълчанието може да е
Бог
само за тези
които не обичат
с думи

 

***
животът след теб
е кафене в малък град
където хората се смеят шумно
за да не плачат
а аз мълча
и им вярвам
така както вярва сиракът
че опаковката от шоколад
все още носи вкуса му

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *