Фарът

Дори
докато
спи
отново
сънува
само
морето.
Приижда.
И се отдръпва.
Не може да
го спре.

 

Рози

На този
сорт рози,
на който
не мога
да се сетя
името – на
него ще
кръстя
любовта ни.

 

Последователност

Първо
ме издълба
като тиква
за Хелоуин.
Даде ми очи
да те виждам.
Устни да те
вкусвам.
После
запали
светлината.
И накрая
просто
ме окачи
на ъгъла
на къщата си.

 

Проблеми

Първата ни квартира.
Толкова е тясно, че
няма място
за проблеми.
Проблемите
са нарцистични
по природа.
Обичат да се
говори за тях.
Обичат да имат
пространство
да се движат
свободно.

 

Точно

Аз съм
на точното място
с точния човек
в точното време
в точната роля
с точното желание
в точното заведение
казвам точните думи.
И скоро си тръгваме
от скука.

 

Страх

Пърхаш
неритмично
като хриле
на уловена
риба.
Всичко,
което искаш
е да ти подаря
живот.
Но аз няма
да те хвърля
обратно
в морето.
Няма.

 

Филм

Забравят да
пуснат осветлението
когато филмът свършва.
Става навалица.
Блъскане във тъмното.
Дали и в живота
филмите не свършват
на загасени лампи?

 

Опразват се
моите спомени – гнезда,
остават многоточията
мислите зад тях
тъгата,
скрита в мидени черупки,
хамакът на зелената
ми вяра и профилът
ти в очакване на
циганското лято.

 

Задръстване

Ако не бях
попаднала
в това ужасно
задръстване
щях да дойда
навреме.
За да видя,
че те няма.

 

Изход

Има изход.
Има изход.
Само трябва
да се разменим.
Аз ще бъда ти
и ти ще бъдеш мен.
И тогава ще
ме видиш.
За първи път.
И аз ще видя теб.
За първи път.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *