***
Сложих ти рога
сега те преследват
заради трофея.

 

***
Езикът ми
се надървя всеки път,
когато изрече името ти
по погрешка

 

***
Влюби се в Алцхаймер
аз станах незначителен,
чуждопоклонничка.

 

***
Търся клавиатура,
която да изпитва
оргазъм всеки път,
когато изписвам
името ти на нея.

 

***
Хванах те
да крадеш
съня ми,
но се направих
на незрящ,
за да потвърдя
поговорката,
че любовта
е сляпа.

 

***
Нищо в теб
не ми е
толкова чуждо
колкото
тялото ти,
предоставяш ми го
на лизинг,
но то отдавна
е собственост на друг.

 

***
Гласът ми
е ехо
в предизборна
урна,
засрамен
търси изход,
за да не е
поредната бройка
на следващата
политическа курва.

 

***
Повярвах,
че може
да си моя.
Беше
хубава илюзия,
като
Сън в лятна нощ,
би казал
Шекспир.

 

***
Нарисувах
червено сърце
в снега пред
дома ти
всички го видяха
освен теб
подмина го
подмишена
от далтонизма си.

 

***
Обикалям
в навечерието
на Хелоуин
маскиран
като будител,
всички
прозорци
са тъмни,
нима
съм закъснял!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *