***
Посади добро
и ще бъдеш вечен.
Посади страх
и ще останеш в историята.

 

***
Децата на София
са закърмени с онази надежда,
която виждаш
в покълналото цвете
между онези две бетонни плочи
на блока ти в Дианабад,
и тогава се питаш:
кога ли на това цвете
ще му стане тясно?

 

***
Моята София е по-красива
от твоята София, която не диша.

Но нашата София е онзи вулкан,
който ни прибира вечер в кратера си,
за да ни стопли и нахрани
и сутрин изригва изхвърляйки ни.

А ние стоварени точно пред Александър Невски,
като мръсни кучета оваляни в пепел,
с грейнали усмивки посрещаме изгрева
на новия ден
и от захлас дори не чуваме
минаващите лимузини към Народното събрание.

 

***
Моята цел не е
да ти покажа светлото.
Нито тъмното.
Моята цел е
да ти покажа светлото,
което живее в тъмното,
като отида
и заживея в него.

 

***
Билет за двама
Няма
Към себе си
Пътуваме
Сами.

 

***
Мъка
мирно в теб
се гмурна.
Спомняш си
за вкъщи.
Утре
всичко
свършва.

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *