***
Сянката
Минаваща по моста
Я вижда само
Президента на ангелите

 

***
Нощта
е мит
за тези
които
не са се научили
като деца
какъв смисъл има
в живота си
слънцето

 

***
Когато
сам оставяш
салфетка без чаша
дървото на масата
тъгува
за изгубената си
вечна младост

 

***
Мним образ
на воeнен щаб
в пустиня
в мъглата
забравен княз
без воля
разбира
това е последен
реален мираж

 

***
Носталгията
робува
само на шивачка
без обувки
нахлузила
търлъци
с един номер
по-големи

 

***
Орелът се рее
най-високо
само когато
светкавиците
отказват
да спят
зимен сън

 

***
Вниманието
на мечката
зависи
от плътността
на вълчото
сърце

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *