***
Изневерявам ти
със себе си.
Само тази любов
е по-силна
и е завинаги.

 

***
Паралелните вселени –
в едната се обичаме,
в другата не се познаваме.
И все е вярно.

 

***
Всяко тръгване
е безсмислено,
ако не пристигам
в теб.

 

***
Истината плаче,
щом я погледна
смело в очите.

 

***
Удави се
в очите ми,
ще изплувам
в сърцето ти.

 

***
Да измълчим света,
да онемее.
И без това ме разбираш
без думи.

 

Талант

Да докоснеш
без да си докоснал.

 

***
Една целувка
придърпва втора
и докато устните
се изнудват,
сърцето губи.

 

***
Направи ми
снежен човек
да видя дали
е по-топъл от теб
на допир и чувство.

 

Гара

Влакът
ти отнася сърцето,
за да го приближи.

 

Театър

На сцената –
история,
на всяка седалка –
друга.

 

***
Връзвам въпросите
на възел,
думите стърчат самотно
в краищата.

Отговорите са ножици.

 

***
Не всичко е било,
каквото е изглеждало.
Не всичко е изглеждало,
каквото е било.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *