КЪЩА МУЗЕЙ „ИНГМАР БЕРГМАН”

Фани и Александър пораснали –
баба и дядо с алцхаймер.
Забравят си чехлите под дивана,
докато играят на криеница във времето,
втренчени в прозореца,
където луната се отразява като магичен фенер.
Забравят си чехлите.
А прислужницата
е все така нежелана персона.

 

ДОСТОЕВСКИ

С брадва да убиеш на книга някаква старица
заради евтините й обеци.
За да не заложиш на рулетката
чистата като брилянт сълза на едно дете.
И да не загубиш.
На книга.

 

ТУРИСТИЧЕСКА ОБИКОЛКА НА КОЛИЗЕУМА

Работници от поддръжката
посипват по арената пясък.
Слънцето блести в очите като гладиаторски щит.
В императорската ложа –
турист с фотоапарат. Вдига палец,
че снимката се е получила.

 

СТРОГО ОХРАНЯВАНИ ВЛАКОВЕ

Храбал
сякаш е обърнал наопаки телескопа Хъбъл,
за да види отдалеч

своята гаричка.

В чакалнята й натъпкан
целият свят.

 

ЗА ВРЕДАТА ОТ ПИСАНЕТО И ЧЕТЕНЕТО НА ПОЕЗИЯ
И КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕЯ

Би трябвало, полезно би било
и човекозащитно някак
на стихосбирките, както на кутиите с цигари,
освен заглавието,
да има и надпис предупредителен:

„ПОЕЗИЯТА УБИВА!”

На задните корици на книжките,
заедно със снимката и творческата справка за автора,
могат да се поставят и гадни картинки
със самоубили се и убити поети,
с една дума трагични: Едгар Алън По – в делириум,
с изкълвани от гарвана му очи;
Артюр Рембо с ампутиран крак
на хамак между два хоризонта;
Силвия Плат под стъклен похлупак,
изпълнен с мъглата на отровния газ;
астралното тяло на Иван Методиев,
подмятано по талвега на смъртта;
Христо Банковски, политащ от един висок балкон
с размахани ръкави на износен балтон;
Яворов с трето око от куршум на слепоочието;
Вапцаров, завързан на релсата за разстрел
като Одисей за мачтата…

„ПОЕЗИЯТА УБИВА, ОСОБЕНО
АКО СЕ ВЗЕМА В СВРЪХДОЗИ!”

Една органична метафора например
може да заседне в тялото като парче от шрапнел
и след време на предизвика неизбежна смърт.
Същото може да причини и една точна дума,
придвижваща се като тромб към сърцето.

„ПОЕЗИЯТА УБИВА!”

Накрая на книжките със стихове
може да се посочи телефона на автора –
за оказване на помощ при отказ от поезия.

 

ЕСЕНИН И АЗ

Казват, че Сергей Есенин
бил машина за поезия,
голяма машина –
нещо като параход с присадени воденични колела,
нещо като комбайн
за бране на четирилистни детелини,
нещо като машина
за произвеждане на есенна мъгла,
като дирижабъл
със заточен в него вятър.
Моята машинка за поезия е по-малка –
нещо като машинка
за свиване на цигари от хвърчащи листчета
с тютюн от лайкучки.

 

КУЧЕТАТА НА И. П. ПАВЛОВ

С първата си сигнална система
кучетата на Иван Петрович Павлов усещат,
че Иван Петрович Павлов
се прибира вкъщи и звъни инстинктивно
винаги два пъти.

 

ПЛЪХЪТ, КОЙТО НЕ НАПУСНА КОРАБА

След сблъсъка плъховете
започнаха да напускат потъващия кораб първи.
Наскачаха в спасителните лодки
преди хората. Само един плъх
остана на палубата, остана дори
и след капитана на кораба.

Бе опитен лабораторен плъх
с висок коефициент на интелигентност,
участвал в много експерименти
и научни изследвания,
както и в други потъвания на кораби.

Той не напусна потъващия кораб.
А и корабът не потъна съвсем,
съвзе се от крена си.
Тогава плъхът, който не напусна кораба,
стана негов капитан.
Само дето корабът бе без екипаж
и пасажери.

 

ПРЪСТЕН ЗА КУКУВИЦА

Като на престъпник
орнитолозите
поставят на крака на кукувицата пръстен,
за да проследят отклонението й
от мярката за неотклонение,
GPS-а й на кукувица.
И така стигат до кукувичето гнездо
с незаконно излюпени яйца.

 

ГОЛГОТА XXI ВЕК

Разпването някак по-хуманно –
на електрически кръст.
(Тръненият венец
вече от бодлива тел.)
И тъкмо да го пуснат в експлоатация,
тъкмо да дръпнат шалтера,
някой се сеща,
че това може да даде на късо
с небето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *