аз съм газта
а ти – клечката кибрит
и когато ме докосваше
избухвах в пламъци
превръщахме се в огън
и изгаряхме
аз горях поради
теб
ти гореше поради
мен
и сега от нас
остана само
пепел

 

5 без 20

5 без 20
времето пълзи между нас
5 без 20
час на смъртта
5 без 20
раждам се отново
стаята се смалява
5 без 20
пораствам
играя с езика ти
ръцете ти ме възпитават
и първите седем години
минават като седем секунди
5 без 20
времето престава да съществува
пръстите ти с часовников механизъм
застиват върху мен
5 без 20
колана ти хапе по кожата ми
като гърмяща змия
5 без 20
реалността се изкривява
реалността свършва
започва илюзията
5 без 20
затвори очи
това е само сън

 

ще те търся
из измачканите спомени
на топка захвърлени
в ъгъла
ще търся пренебрежението ти
ще търся преградите ти
ще те намеря
ще те превърна в руини
ще те унищожа
и ще те търся

 

***
сърцето ти раздвижва
плаващите си пясъци
и ме поглъща
пулсът пропуква кожата
всеки път когато бавно потъвам
затаила дъх
с прехапани устни
спускам ръце по тялото си
рисувайки с пръсти
твоя портрет върху себе си

 

***
съзнанието се разтяга като локум
превръща се в безформена маса
изтича през устата
цапа
оставя лекета
капе върху мен
отравя кръвта
токсично ме надрусва
промъква се като черна котка
и ме превръща в
твое женско копие
предназначено да убива
всичко помежду ни

 

руска рулетка

играем на руска рулетка
ям огризките
които ми даваш от себе си
чакам куршумът ти
да пръсне мозъка ми
ще натиснеш ли спусъка
да се посипя на хиляди парчета
върху теб
като сняг
от болка

 

нека с теб сме това
което никога няма да бъдем

лежа гола
докато забиваш пръстите си
като стрели в мен
ако уцелиш сърцето
уцелваш в десетката
точка за теб

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *