***
снимката ти
е кървава маска
в която
миналото и бъдещето
са мъртви
а настоящето скача
от трамплин
в празен
басейн

 

***
татуировката
на гърба ти
е музика
без усилватели
чува я само този
който се е научил
да разбира
кожата ти

 

***
песните нямат текстове
думите вътре са боси
като африкански дечица
ако искаш да ми кажеш нещо
напиши песен сам
и ми прошепни мелодията

 

***
не ми даваш утеха
тя е лукс
за невярващите

 

***
няма слепи съвпадения
и числата
не са математика
скосеният разрез
на съдбата
дели желанието
на две равни
половини

 

***
навън е нула градуса
но се усеща минус четири
защото духа
леден вятър
от твоите кости
към моите
сега и двамата
сме чупливи

 

***
светлината
не е златна
а синя
защото гледа
през ирисите
на небето ти

 

***
разстоянието
е алегория
казваш
затова не вървя
а чакам

 

***
метнах
душата си
в кофата
ти изхвърли
боклука
но пак
не я забеляза

 

***
където свършват
ресните на пердето
започва
рамката на прозореца
през който не скочих
за да изгася деня
а трябваше

 

***
знам
че можеш без мен
затова
настигни влака
който ще те отнесе
от другата страна
на живота

 

***
колко много хора
разбират от живота
в който
ме няма

 

***
никъде
не си сам
каква зловеща
представа
за щастие

 

***
посегнах
да ти пратя
думите си
но се сетих
че не помниш
езика им

 

***
дори не знам
къде си
затова те търся
винаги
в мен

 

***
никой
освен теб не знае
пътя
до дома ми

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *