за нощта и други науки

за писането на поезия
трябва да натрупаш
времеживот
около 1 секунда
после всичко е необратимо

 

упадък

несравнимото чувство
че деградираш от любов
е вярно

деградираш

и пишеш все по-добре

 

атом отляво

ти си ядрена авария
в душата ми
убиваш ме невидимо

 

***
обикалям сам
по същите места
където съм те виждал
навъртам се
психиатрията казва
че съм обсесивен
какво знаят за любовта
всички тия
нещастници

 

no future

нека нямам бъдеще
но
да е с теб

 

безсмъртни

дните с теб
са вечни като смъртта

 

***
аз съм скрития цитат
в сърцето ти
еднакво болен на всички езици:

обичам

 

свобода

без теб съществуват
безброй възможности –
към нищото

 

доброволец

предлагам ти брак
не ми отговаряш нищо
искаш да заминаваш
в индия и африка –
никога няма да гледам
деца в българия
така рече

 

опазил ме Господ
да съм адекватен
във вашия свят

 

вечност в зеницата

точната наука за битието
и липсата на вяра
са като хладна безкрайност
и огледало в огледалото на мрака

 

империя касапница любов

тези които воюват за домове
ще воюват и за призраци

 

suicidal thinkin of you

сам съм и
денят тръгва добре
като изстрел
в слепоочието

 

житейския успех дойде

най-накрая
нагодих живота си
към твоето отсъствие

мъртъв съм

 

извън орбита

искам музиката с цвят на миньорска шахта
да циркулира нажежена до бяло
из слепите ми артерии и вени
докато червения гигант в гърдите ми
не издържи и
гръмне

 

космология

мълчанието на вселената
е моя вик нестигнал още до теб

 

декарт и ти

без теб не съществувам –
следователно
няма значение дали мисля

 

метафизика

умра ли – ще те чакам
след теб ли бъда
ще те намеря

 

и на земята любов

ти беше надгробния кръст
израснал от гърдите ми
преди тревата да ме заличи

 

не ме идеализирай

невъзможно е да мисля за теб
без да те мисля в стихове
трябва да бъдеш идеализирана
защото си реална до лудост

 

евразия

подарявам на брат ми чаша с путин
лови риба и ме гледа
през тъмните си очила
на другия ден се скарваме жестоко
за една цигара

 

страшният съд на децата

обичам слабите стихове
които няма да напишеш
никога

 

визитация

влязох в стаята
на твоите стихове
но там
нямаше никой

 

ти във времето

ти нямаше време за мен
сякаш не знаеше
че времето е измислено
заради любовта
а не обратното

 

крепост в сърцето

слънцето излиза
от килията на нощта
не е било слънцето
била си ти
върху зъберите на изгрева
каца твоето име
и не пита
за мен

 

с теб в сърцето

и да те зазидам
в сърцето си
ще го разкъртиш и
ще си заминеш

 

в посока нагоре

всеки сам си избира
как да живее и умре
избирам теб

 

4ат

два часа спорим
едно второ егота глупости
накрая разбирам
че всъщност имаш нужда
от топлота и прегръдка
за да се наплачеш

 

на следващия ден

а на осмия ден
Господ заплака –
ето го потопът


out

когато загубиш
желание да те четат
си на една стъпка
от истината в поезията

близо съм

 

позитивно мислене

всички избират живота
и получават смъртта

 

no fear of death

накрая не искам
да плачете на реквиеми
на моцарт форе верди
не искам албинони
не искам увяхнали хортензии
не искам да сте
безкрайно наскърбени
един се измъкна
запомнете това
един се прибра в любовта
после си пуснете биги & тупак
no fear of death

 

възкресение

нека първата ми дума
към ангелите бъде –
махнете проклетия капак

 

има те

между две сърца
не съществува връзка
а вечност

 

лесинг за големи академуси

в поезията
вас ви има
а ви няма
мен ме няма
а ме има

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *