скорост

 

безкрайните артерии
се вплитат в две
като аутобаните
които ме водят
към сърцето ти

 

с теб

 

усещам че съм слаб
летя
удрям се в небето
дъждът
се смесва с кръвта
в устата ми
и въздухът
е като гроб

 

бординг

 

виждам те
хилиш се
витрината е дебела
а аз просълзен
повръщам душата си

 

голота

 

тичаш по трамвайните линии
главата ти е моя
блъскам я в бордюра
лъвовете на съдебната палата
пеят емануела

 

профилактика

 

люлееш се
гледаш влюбено
токът спира

кенефът получава своето –
нова трийсетватова крушка
а аз те давя в пералнята

 

емил марков

 

танцуваш
сърцето ти има спин
оригваш се на сперма
дарк руумът е твоят дом
защото ме обичаш

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *