Сега е вечер
                                на Н.В

Сега е вечер.
И някак светлината не достига.
На масата със бялата покривка
се очертава тъмнина.
Но още – не…
Ръце до китката.
И кръгъл хляб.
Сега е вечер.
И е далечно.
В дома ти няма кой
да влезе.

 

полицай

момиче и момче с голям жълт мечок
(от плюш)
крият се
сред жълтите листа
от есента

 

***
                               …тръстиките огъват вятъра
Г. Милев

където синьото мираж е
за челото наведено
мъжът до болка е съблечен
и суха пръст от устните му капе
тъгата е илюзия за тези
които със зъби стискат бреговете
и се люлеят съчленените тръстики…

 

Като трепет
                                                         Римляни 5:11 И тъй, оправдани чрез вяра,
имаме мир с Бога…

Задържам се на ръба на сърцето.
Всички думи и действия замъгляват.
И през градините прибягва
кучешката сянка.
А Той завръща се
подобно песен
изпята някога при жътва.
И като трепет те затиска
в мига,
когато си отиваш.

 

Anathema sit

въздухът на
кожата ти е рая
пръсти по
лицето ми

думите ти
изтласкват кръвта
от сърцето ми

до теб

 

Палмово дете

През пръстите ти
изтича пясък
и слънце.
Сливат се
пустиня с пустиня.
И колко различни
са песъчинките
(самосвободни).
Coup de grâce.

Дух е вятърът,
не носи свежест.
Златен – целият пясък.

Дете,
главата ти е
опасана
с жълта траурна лента.

За отминаващите.

 

сребърната река

ако ние
(аз и ти)
се гледаме в очите
(аз съм в твоите
ти в моите)
щастливи
ще ни дарят хляб
(топъл мек уханен)
за теб
за мен
за нас
(за ръце)
щастливи

ще намерим пътя на дъгата

 

присъствия

някои твърдят, че
тропиците са тъжни
други, че гарите
повярвай
изборът е за
отминалите
и за
причастие
(с една
роза)

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *