извозването на децата

 

1

цялата тази история започна от уважение към приятелството,
корените ѝ се намират някъде надълбоко
и могат да бъдат изтръгнати само дотолкова, доколкото
могат да се изгорят негативите на спомена,
но спомен ще има също толкова, колкото
учителката (по български език) на циганите
си ляга много често в една стая с метално легло,
с ръждясала пружина и матрак, пълен с чепкана вълна,
миризмата на която (вълна) е тежка и упойваща,
тя наподобява плачът (по своята същност), който се чува
вечер,
нощем това е скърцането на леглото, предизвикано
от редки, но периодични във времето сексуални взаимоотношения
с различни мъже, заемащи почти до един
по-високопоставени постове от този на учителка,
в съседното село, където тя и децата, от всички
села наоколо, ги извозват до училището, с надеждата
да научат езика, на който от време на време
някой от любовниците ѝ (на учителката) стене,
всички персонажи тук
са заключени в стъклената леща на самотата
сама по себе си

много след началото, някъде към края на тази хроника
могат да се спомнят само обстоятелствата
довели до масови кланета, до обиране на домове
и изнасилване на пенсионери, включително на трупове,
което буди шок в информираните умове на журналистиката,
на адвокатите, на съпругите им, както и на майсторите
на човешката емпатия (симпатия)

 

2

може би всяка вечер е съдбовна точно толкова
колкото тази, в която на гласа ти се бесят
всички народени от теб, които не могат да произнесат
имената си, докато ти ги гледаш с поглед, пълен с удовлетворение
от абстракцията, която представляват
заледените пътища пред дома ти, намерен от някой,
който кара камион, за да те извози
извън орбитата на стадния ти инстинкт, да пререже
собствените си вени дано, но се принуждаваш
да се качиш, защото има само едно действително състояние,
което те прави риба на сухо, животно на въже,
(в село, в което живеят още седем деца и няколко малки стада),
което може да вие, може да скимти, преди това
трябва да изядеш филия, намазана със сладко
и да изпиеш чаша топло мляко,
то е с температурата на съществуването,
както по-рано се опитаха да ти покажат майка ти и баща ти,
ти си ням, това се потвърждава от суровия садизъм
на всички звуци, които знаеш, и които няма да кажеш,
докато правиш маневри на привързаност
към социалното, към нормалното, един ден ще ме разбереш,
ще ти отрежат косата и ще те принудят да схванеш всичко,
което имат да ти кажат,
за целта ще те научат
да пишеш и да четеш

 

3

много пъти съм ти казвала да не се издаваш
за престъпленията, които знаеш, че са извършени върху жертвите,
няма жп линии, по които после да можеш да избягаш,
нито съществува абстракция, която да не е прерязана
със същата ръждива ножица, с която пъпната ти връв е прекъсната
някъде в началото на съжителството на страха и помирението,
после аз ще разкажа за теб, но ти няма дори да можеш
да прочетеш езика ми, да разчлениш звуците,
които са си твои, с които са те хранили, има време,
което да те заключи в железните прегръдки на изключителна
привързаност към затворите, в които все се надяваш
да срещнеш очите на майка си, да те пребие баща ти,
твоите червени бузи
утре ще избледнеят като изтърканата яка на ризата ти,
това е точно толкова сигурно,
колкото днес е твоят щастлив бяг сред царевицата, където се губиш,
един ден този синдром ще се нарича
извозване на децата или
избелването на кристиян
или възпроизвеждане на фанатичните гени,
все ми е едно за това, докато те гледам как мълчиш,
докато си още малък, скачаш и все още пееш
мръсни песнички, мачкаш и късаш крайниците на бръмбари – рогачи,
които намираш в гората, докато се хранят със сока от наранени дървета –
защитен вид в страниците на Червената книга
заради бавното им развитие и ограничената
жизнена среда

 

4

от тук нататък всички ще ти говорят на нов език,
тези блестящи риби, които си ги ял, докато майка ти ти крещеше
от другата страна на стената, не я ли чу, че не знае
какво да прави, какво да те прави, аз ти казах,
нямаме много време, ти ще трябва
да се научиш да ползваш юмруците си, за да удряш себе си добре,
имаш право да плачеш,
да гледаш лодките в това море, в което няма вода,
да разбереш, че аз съм мъртва, майка ти е мъртва, братята ти са
мъртви, баща ти е мъртъв,
престъплението – откъсване на детски ръце, днес е забравено,
така че ти не си жертва, ти си живото любопитство,
началото на времето, в което наново
се срича всяка забравена дума,
под това самотно и ясно небе

 

 

младост

 

в дните на ранната пролет полковникът много добре разбра, че за да оцелее
ще трябва като някой хищен котарак, вълк, лъв, да посегне на образа на сина си,
да го принуди да умре в очите на желанието, любовта, която го сътворяваше в мен, за
целта, той създаде виртуално събитие, реалност, в която всички плачат и умират,
още днес, още сега, още докато той се празни сам в самотната си квартира –
таванска стая в една от последните, най-крайни централни улици, намираща се
близо до лудницата, ако беше поне една идея по-талантлив, той щеше да започне
да обикаля сградите, да наблюдава хората, да ги описва ежедневно,
да започне да се вглежда в себе си, в малките следи, които оставаше, да реши най-после
да ми пише писма, в които да разказва за всичко това, подяволите за другите, обаче
аз съм била много разгонена, много отчаяна и много страхлива женска котка,
вълчица, лъвица, само не и човек, когато в желанието си не съм разгадала сянката на
обречеността, защото трябваше да се усъмня в реалността на всичко това, още когато
видях полковникa да служи като художник на различни съдии, губернатори с гълъбови очи и педерастки усмивки, в крайна сметка и ти самият реши, че много по-добре за теб е да те изчука някой като баща ти, отколкото аз,
така че нещата се развиха стремително, в полетата на любовта, в архивите на славата
е записано, че той има кратък живот, в който доставя на хартия портретите на видни общественици (за мен нищо никога не се е споменавало), което му носи успех и
похвали от ръководството, без да се описват зверствата по планираното убийство, по
прекъсването на всичко, което ме свързва с хората, добре оформената политика на алиенация, на депресиране на едно зверско състояние, което не може да се премахне
без боеприпаси, при мен идваха да ми докладват, по-скоро да ме предупредят,
че ако не мълча, съм обречена на самота, все едно, че ако заговорех,
щях с нещо да променя всичко това

 

 

„Екзотични начини за разрязване на птица“, УИ, „Св. Климент Охридски“, 2016

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *