/Мисля, че е крайно време
да разчистя сметките си с гълъбите./

Които, както знаем, са плъхове с криле.
Намразих ги преди години,
когато ги видях да ядат салам
от ръцете на един бездомен в парка.
Така пред очите ми един символ
се оказа месояден.

Един площад препълнен с гълъби
винаги мирише на затворено.
\Всяка прибързаност в разрухата
е оскърбление към времето.\
Гълъбът внезапно пред лицето ти
е шамар от нищото за нищо,
\но оставя чувство за нечистоплътност
като след току-що свършило приятелство.\
Не съществува друго животно,
което да сере във формата на статуя.

Винаги ще се намери някой кретен
да храни гълъбите.

По дългите и сложни коридори на еволюцията
гълъбът остава съществото,
изхранващо се
от човешката сантименталност.

Да речем нивелация, която се дави.
Механизъм без природни врагове.

Така щото изобретяването на гилотината
предхожда далеч
това на поточната линия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *