***
Моите съмнения
са големи като главата ми
има гладки дни в паметта
има лъжица в пръстите
сръчни като уста на пастор
обичам приказки и тигри
понякога ги свързвам в изречения
моите съмнения
като рози в градина
растат

 

***
„Моето инкогнито отива по дяволите“ –
Марк Твен рече.
„Няма да ти го върнат обратно“ – отговарям.
Като миша дупка в сирене съм чист.
Като изгореното бельо на чумав.
Съвестта ми копае галерии.
Да се мъкна по тях.
Не това наричат underground.
Но може и това да е.
Има дни в които съм буден.
Намаляват постепенно дните.
Понякога искам да се разкискам.
Не мога – гърлото ми е стиснато.
Носът ми се уголемява с годините.
Яко тать нощний живея.
Не това което искам върша
А онова що мразя него правя.

 

***
Очите си
от недоглеждане претри в Писанието
и черно-бели салати
сега стоят между чашите
с умора във тялото и с маска на пръстите
галиш жена си децата си гушкаш
из анимационните филмчета.
Гарван грачи край комина ти
само по Коледа

 

***
„Отче наш…“
започваш просто
стихотворение което
трябва да се каже
тъй както по навик
хладилника отваряш
и гледаш с втренчен поглед
сякаш търсиш нещо

 

***
Най-непоносимата овца
е незаблудената овца.

Тя клепка с клепки,
ушка със уши
и пътя сочи
с настойчиво блеене.

Когато се научиш да блееш,
ще й обясниш,
че се е заблудила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *