меланхолия

бих дал всичко за теб
но не знам какво ще правиш
с толкова много
тъмнина

 

***
не познавам човека
в който се превърнах
но гласът ми трепери
всеки път когато
сгрешиш името ми

 

***
слухът е глас
изгубил способността си
да наранява

 

***

смъртта
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око

 

любов от пръв поглед

да видиш някой без дрехи
и да го гледаш
в очите

 

семейство

издълбай сърце
на гърдите си
и предай нататък
ножа

 

***
всяка пейка
върху която
съм плакал за теб
вече гние

 

амнезия

забравям дните в които
дори циментът крещи
а ти стоиш
с гръб към мен
и слушаш

 

***
сигурна ли си
че не обичаш
някой друг
който прилича на мен
и вече си го срещнала

 

***

вината расте в мен
като дете в ръцете на педофил
и дърво на дъното на небето
като облак неспособен
да извали кръвта си

 

***

котката изчезва
в тъмните ъгли на стаята
като ръцете
които плъзгам
по тялото ти

някой ден ще се изгуби
като мен

 

хищници

опитоми ме
няма да избягам
ще ям цветя в утробата ти
цял живот

 

***

изправи се в мен
има място
няма нужда да пълзиш
и да се увиваш
като змия около костите ми
да гледаш от ниско
как смъртта
хвърля сянка
във формата на сърцето ми

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *